Проблем

Медиите в България, а и навсякъде другаде, имат проблеми и това не е новина. В основата си, по един или друг начин, проблемите за мен се свеждат винаги до пари. Търговия с влияние, натиск от рекламодатели, заплахи и прочее са все средства за уреждане на финансови интереси, пряко или косвено. Дали власт или пари е крайната цел, е все едно — двете неща са като кокошката и яйцето.

Проблемите с медиите в България и съдържанието, което те генерират — без значение дали са електронни, печатни, телевизии, радиа — вероятно се коренят в комбинация от едно или повече от следните неща:

• зависимост от тесен кръг крупни собственици
• натиск от рекламодатели за цензура на материали
• директен натиск от определени кръгове и личности над журналисти
• едностранчиво развиване на определени материали
• неспазване на общоприети критерии за качество на материалите
• липса на достатъчно и качествена разследваща журналистика
• неспазване етичния кодекс на българските медии
• продължително влияние на факторите по-горе, водещи до трайно изменение в психиката на работещите в сферата, както и до създаването на среда, отблъскваща и смачкваща ентусиазма на новите кадри

По всяка вероятност има още много неща, които могат да се добавят в този списък.

 

Цел

 

Краткосрочни цели:

• Активизиране дискусията по темата. Популяризиране на проблемите в сферата, но не само чрез думи, а под формата на решение, което се опитва да се бори срещу тях.
• Обединяване ресурса на хора и организации, вярващи в необходимостта от независими, качествени и критични медии, зад една обща кауза и зад реално предложение за действие.
• Опит за разклащане текущото статукво и модели на поведение и финансиране в медийната среда.
• Постепенно подобряване качеството на материалите, генерирани от българските медии, на малки стъпки.
• Стимулиране на алтернативни медии, или алтернативно финансирани и отворени медии, журналисти, опитващи се да съществуват на свободна практика, активни граждани с позиция, морално и финансово.
• Популяризиране и увеличаване досега на аудиторията с по-качествени материали.

 

Дългосрочни цели:

• Подобряване информираността на читателите относно това какво означава качествен материал, какво не и на критичността на аудиторията като цяло.
• Промяна климата на медийната среда, промяна на очакванията към журналистическата професия, водеща до това новите журналистически кадри да израстват в друга среда, с друго мислене и с друг модел на поведение. Малко вероятна, но не невъзможна е и трайна промяна в модела на поведение и светоглед на хората, които в момента стоят под шапката на абстракцията „медии“ и които са отрасли в сегашния, проблемен медиен климат.
• Целта не е създаване на алтернативна медия.

 

Идея

Създаване и популяризиране на отворена и прозрачна платформа, която да позволи алтернативен модел на финансиране и стимулиране на качествени журналистически материали, базираща се на масово и регулярно гласуване на аудиторията. Изискване зад всеки глас да стои малка сума пари от гласуващия, по този начин филтрирайки огромна част от неполезните гласове. Постепенно изграждане на авторитет на въпросната платформа, превръщайки я в морален коректив на медиите. Увеличаване досега на аудиторията с по-качествено съдържание посредством периодични „топ“ класации в платформата.

 

Реализация

 

Основен механизъм

Създава се софтуерна платформа с отворен код (за максимална прозрачност), която по същество представлява проста система за гласуване, имаща следния механизъм на работа:

Във всеки сайт на медия, която заяви желание да участва в проекта, до всеки материал, се помества бутон тип „Facebook Like“, като терминът, който се гони, е по-скоро “Препоръчвам”, а не “Харесвам”. Ако медията има печатно издание, може да се помести QR-код, число или идентификатор под друга форма, който да е свързан с материала. Същото важи и за телевизионни и радиопредавания. Механизмът за отбелязване на глас в не-онлайн вариант донякъде наподобява SMS гласуване, примерно за инициативи от рода на „Българската Коледа“. Технически, гласуването не е ограничено до онлайн издания, но вероятно ще се стартира само с тях. Вероятно журналистите ще могат да избират дали до даден материал да се показва бутона или не.

Всеки, който има желание да участва в платформата като консуматор на съдържание, да кажем читател, дарява някаква малка сума на фонда, например 5 лв. Дарения трябва да се приемат само от физически лица и да имат таван, например 100 лв. на месец. Не е нужно да имат таван дарения, отиващи в общия фонд “Независими медии” (вж. текста след списъка), разпределян от всички участници в платформата, или използван за други разходи.

Участникът в платформата консумира медийно съдържание — чете материали онлайн, чете материали в печатни медии, гледа телевизионни предавания, слуша радио. В случай, че определен материал му се стори стойностен, участникът може да реши да го „стимулира“, като гласува за него (като го „препоръча“ — умишлено избягваме думата “хареса”). Стимулирането става след консумацията на съдържание, тъй като това не е paywall модел.

В края на определен период от време, например в края на месеца, се разглежда колко препоръчвания има въпросният участник и басейнът от пари, с който той се разпорежда, се разделя на толкова части и се разпределя към съответния материал. Например, ако аз съм дарил и управлявам 55 лв. този месец и съм препоръчал 20 материала, всеки от тях ще получи „дарение“ от мен в размер на 2.75 лв.

Механиката за разпределение на даренията за даден материал не е уточнена, но се очаква основен процент да получи авторът на материала, както и да бъде заделен някакъв процент и за самата медия и за други хора, спомогнали за създаването на материала (например, редактори). Процентите за разпределение на средствата вероятно ще бъдат индивидуално договаряни с всяка медия, но ще бъдат публично достояние и ще е напълно ясно даден автор и дадена медия колко пари би трябвало да получат за месеца от платформата. Парите ще се превеждат на медията и тя ще има грижата да достигнат до съответните участници в създаването на материала, базирайки се на този процент.

На база на гласовете на хората могат да бъдат съставяни ежедневни, ежемесечни, ежеседмични класации на материали от всички медии. Могат да се дават виртуални и реални отличия, които да служат и за морална подкрепа (т. нар. значки, badges). Въпросните отличия могат да носят както позитивна, така и негативна конотация. Могат да се използват и за форма на анотиране на определени материали, за които е преценено, че имат определен недостатък (например, представят само една гледна точка).

Първоначалната идея включваше създаване на общ басейн със средства, събирани от дарения и други фондове, подкрепящи идеята, който да допълва сумата, дарена от индивидуалните участници месечно, по този начин увеличавайки реалната финансова тежест на всеки глас. Това не е необходимо за стартиране и функциониране на платформата, а просто би ускорило значително популяризирането и внедряването й. Поради това, е възможно тази механика да остане, но да бъде въведена на по-късен етап, след като платформата вече функционира. Ще опишем как би действала въпросната механика. За целта, нека наречем този фонд „Независими медии“ и да приемем, че в него има определено количество средства.

За всяко дарение, направено от потребител с определена репутация в платформата, от средствата на фонда се заделя сума, която да „допълни“ това дарение. Колкото по-малка е сумата на дарението, толкова повече пари дава фондът. Например, за дарения под 30 лв., фондът удесеторява дарената сума. За дарения от порядъка на 100 лв., фондът удвоява дарената сума. Стойностите са примерни, но идеята е тази.

Така полученият „басейн от средства“, да кажем 5 лв. + 50 лв. = 55 лв., е басейнът от средства, управляван от гласовете на човека, дарил петте лева.

За да се намали възможността за злонамерена манипулация, е възможно да се въведе система за автоматичен рейтинг на участниците в проекта, като всеки новоприсъединил се участник няма да има възможност да се разполага със средствата от общия басейн в самото начало, а ще оперира само с личните си дарения. Системата за репутация би могла да взема предвид множество параметри, от типа на това от колко време участникът е регистриран в платформата, какво количество от собствените си средства е дарявал и разпределял, дали има плурализъм в гласовете му или винаги са за една и съща медия, дали има последователи (followers), колко са те и прочее.

 

Възможни помощни цели, идеи и механизми

 

• стимулиране на качествени материали и техните автори
• с пряк финансов стимул на кратки периоди от време (седмици, месец)
• с морална подкрепа, под формата на годишни награди, присъствие в „стена на славата“ (на ежедневен, ежеседмичен, ежемесечен и т.н. принцип)
• стимулиране на цяла медия, дала подслон на повече журналисти, попадащи в предните две категории
• с годишни награди за медията
• с допълнителен финансов стимул за медията
• морално порицание на едностранчиви, непълни, необосновани, подвеждащи материали, или изобщо материали, неотговарящи на определени критерии за качество
• повишаване общественото разбиране за качествен материал по модела на Wikipedia — посредством добавяне на мета-маркери в съдържанието на проблемно написани материали, обозначаващи пасажи с неточен или подвеждащ изказ, пасажи, цитиращи факти или събития, без ясно посочени източници и прочее; възможно е и анотиране с кратък текст на линкове към материалите от въпросната платформа; освен линкове, е възможно да се използват и т.нар. “значки” (badges), както в позитивен, така и в негативен контекст
• осигуряване финансиране и независимост за определен период от време на журналисти с цел провеждане на журналистическо разследване посредством специални стипендии
• „стена на срама“, където да бъдат публикувани имена и/или материали, систематично нарушавали критериите за качество, етичния кодекс на българските медии и прочее

 

Основни съставни части

 

• Стартира се инициатива, подкрепена от организации, институции и най-вече ангажирани и информирани граждани.
• Ангажирани хора, вярващи в идеята и подкрепящи и популяризиращи инициативата.
• Технически компетентни хора, които да реализират желаната функционалност.
• Фонд(ове), финансиращ(и) платформата.
• Общност от потребители на платформата.
• „Етична комисия“ на платформата.
• Фондации, институции и прочее, подкрепящи инициативата или партниращи й по някакъв начин.
• Предложение за действие
• Взето е решение за действие.

 

Защо смятам, че в идеята има смисъл и че трябва да се пробва?

 

Моят кръг от познати е тесен, но същевременно това са хора, имащи неимоверен ресурс — дали финансов, дали технически, дали просто хора, имащи голям impact factor в техните среди — изобщо, хора, които ако се обединят зад обща инициатива, могат да създадат критична маса и да накарат нещо да се случи.

Като програмист мога да кажа, че техническата реализация е сравнително проста. Биха били нужни малко ресурси да се направи прототип, който да се изпробва в реални условия. Моделът на развитие на софтуера, необходим за целите на инициативата, е задължително като такъв с отворен код, към който всеки с достатъчна техническа грамотност ще може да допринесе. Намерил съм достатъчно хора от моите познати (програмисти), които са готови да се включат в начинанието и очаквам да има още много желаещи. Вече работя в посока намиране на още доброволци за целта.

Самата идея е далеч от съвършенство, но за никой проблем не съществува панацея. Смятам, че в най-лошия случай, изпробването на тази идея не би навредило на медийния климат по никакъв начин.

Дори да не е тази идеята, а да е някоя друга, считам, че трябва да се пробва да се направи нещо. Със сигурност ще е по-полезно, отколкото да не се случва нищо по темата. В последните дни говоря активно с различни хора, чувам различни мнения и виждам готовност от повечето да съдействат по всякакви начини. В крайна сметка, за мен е достатъчно ценно това, че се стартира активна дискусия по темата (поне в моите кръгове) от хора, които имат потенциала да окажат влияние над текущата ситуация.

Дори съм склонен да кажа, че най-ценното нещо, до което сме достигнали в момента, е активната дискусия по темата и взетото решение да действаме.

 

Въпроси и разсъждения

 

Защо масово гласуване, а не специално подбран екип от редактори?

Да бъде доверена дефиницията на качествен материал на масовата аудитория определено е свързано с много проблеми, но моето мнение е, че масовото гласуване е по-малкото зло от двете, вдъхващо повече доверие и по-близо до разбирането на хората за „отворен“ модел. Виждам повече потенциал да привлече повече хора към инициативата, което да допринесе не само за самата инициатива, но и за информираността на хората като цяло за проблемите на медиите. Стъпвам на предпоставката, че хората биха дарили пари със SMS на „Българската Коледа“ и биха се чувствали добре със съвестта си, но не биха отишли да прекарат няколко часа с някое дете, в някой дом.

 

Защо да се гласува само срещу пари?

Заради ангажимента. Едно е някой да каже „харесвам“, друго е да се каже „толкова ми харесва, че съм готов да му дам от парите си“, дори въпросните пари да са 10 ст. Това има и страничния ефект да наложи първоначална филтрация на хората, които биха гласували и да ги ограничи до по-отговорно и информирано множество. Колкото и да не ми се иска да го кажа, филтрация е необходима. Не съм категорично против да се позволява гласуване от всеки, но пари биха разпределяли и тежест биха имали само гласовете, дадени срещу пари на гласуващия.

Трябва ли проектът да работи само с ограничен набор от медии, ограничавайки достъпа до платформата на определени кръгове медии?

Категорично не. Дори да старта да бъдат отправени директни покани само с част от медиите като начало, проектът не трябва да бъде затворен за никоя медия, която научи за него и която изяви желание за участие. Последното противоречи на идеята и целите му и би довело до много повече проблеми, отколкото биха се появили, ако въпросната медия бъде допусната до участие.

Няма ли опасност булевардни медии с голяма аудитория и ниско качество да провалят идеята на платформата с участието си?

Цялата идея на платформата се базира на това, че подкрепянето на материал, свързано с даване на пари, създава психологическа бариера, която ще филтрира определен и нежелан тип гласове. Вярно е, че много хора дават пари за жълти вестници, например, но разликата се корени в това, че те ги дават предварително, за да получат, да кажем, дневната си доза развлечение. Например, ако киното беше безплатно (или много евтино) и на изхода на киносалона имаше касичка за дарения, на много видно място и над която с много привлекателен текст е изписано “Хареса ли ви филмът? Чувствате ли се обогатени? Бихте ли го препоръчали? Бихте ли почерпили екипа с по една бира?”, една категория филми би спряла да получава парите, които получава в момента, за сметка на друго, по-качествено кино.

Въпреки това, дори голяма група хора да дават пари за булевардно съдържание, това не би попречило по никакъв начин други хора да дават пари на по-качествените, според тях, медии. По-скоро обратното, би помогнало за популяризиране на плаформата и за разпространяване на идеята и проблемите, които тя се опитва да реши, което е своеобразна малка победа. Допълнително, възможно е хората, консумиращи обикновено само булевардно съдържание, да бъдат вкарани в досег с по-качествено съдържание, пак чрез употребата на тази платформа.

 

Как да накараме масата хора да дават пари за тази кауза?

Този въпрос може би трябва да бъде зададен най-напред, особено имайки предвид предположението, на което стъпва платформата за психологическата бариера при даването на пари за съдържание, пост-фактум. Това е най-трудната част от платформата, която ще изисква най-много изобретателност. Като начало, идеята за плафромата трябва да бъде продадена на потребителите както всеки друг продукт. Трябва да се рекламира, трябва да се популяризира, трябва да се събере подкрепа от институции и фондации. Има хора, които имат и дават ежедневно достатъчно пари за всякакви неща. Трябва да им продадем идеята, че тази инициатива е дори по-добра и по-смислена от двата лева, които ще дадат днес за висящи кафета, или че петте лева за кутия цигари на ден могат да бъдат дадени и веднъж месечно за кауза като тази. Хората са готови да подкупят съвестта си с пари, за да се чувстват добре, че са изпълнили социалния и обществения си дълг. Трябва да им продадем тази идея. Добре би било да се подчертае и че механиката на плащанията към платформата не е типично дарение, където парите отиват в една почти черна кутия и от един момент нататък не е лесно да се проследи какво става с тях и почти невъзможно да се контролира за какво да се използват. Напротив, платформата залага на пълна прозрачност в това направление и на факта, че всеки, който дава пари, контролира къде и за кого ще отидат.

 

Как да се предпазим от манипулиране на системата от хора, имащи пари и влияние?

Това е отворен въпрос. Възможни мерки срещу най-вероятните схеми за манипулация на платформата:

Може да се наложи да се изискват някакви лични данни срещу вашия глас, за да се намали вероятността за кухи профили на гласуващи потребители. Това би изисквало платформата да бъде лицензирана като оператор на лични данни.

Задължително е да има таван на даренията, които се разпределят пряко чрез гласове. Може и да няма таван на даренията принципно, но тези дарения без таван просто ще отиват в общата касичка и някой друг ще се разпорежда с тях (други, плащащи си, физически лица).

Възможно е да се помисли за система за (автоматична?) репутация на гласуващите, така че в началото всеки гласуващ да няма правото да се разпорежда с други средства, освен неговите собствени. Тук има много варианти, в тази посока може да се разсъждава много.

Трябва ли „сензационни“ материали, нарушаващи етичния кодекс на българските медии, да получават пари?

Спорен въпрос. Изглежда наложително да има „етична комисия“ към платформата, която да може да налага аргументирано вето на средствата, които даден материал може да получи по инициативата, ако този материал е в грубо нарушение на етичния кодекс (например, разпространява лични данни…) Съществуващият етичен кодекс може да послужи за база на “Правилник за ползване на услугата”, който да е де-факто законът, по който оперира въпросната етична комисия.

Как да се предпазим от манипулиране на системата от тиражирани медии, жълто съдържание, журналисти, експлоатиращи платформата?

 

Отворен въпрос

Доколко е в крак с идеята на инициативата да се стимулират материали, създадени от „непрофесионалисти“?

Под „непрофесионалист“ разбирам човек, който не работи в медия — например блогър, гражданин, заснел „сензационно“ видео или направил подобни снимки, журналисти на свободна практика и прочее. Аз лично не виждам проблем такива хора да бъдат стимулирани (и финансово) по модела на инициативата.

Трябва ли платформата да предлага не само възможност за гласуване, но и възможност за публикуване на съдържание?

Разсъждавайки над тази идея, стигам до извода, че поне на този етап това не трябва да се прави. Техническата му реализация не е проблем, но ми се струва, че медиите биха видели това като потенциална заплаха за тях и за хората, работещи в тях и биха се въздържали да подкрепят инициативата. Възможност за публикуване на цели материали в платформата би имало някакъв резон, ако въпросната платформа има достатъчно популярност и авторитет и ако целта би била да се предостави трибуна на материал, засягащ проблемна тематика, която други се опасяват да публикуват. Това, обаче, накланя везните повече в посока алтернативна медия и ми се струва встрани от основната цел.

Горното предполага, че ако платформата предлага периодични класации на “най-добри” материали, то това, което се вижда на самата платформа, в никакъв случай не трябва да е целият текст на материала, а само заглавието и, евентуално, кратка негова анотация. Линкът трябва да води към сайта на медията.

Необходимост от категоризиране на материали

Изглежда ще има нужда материалите в платформата да бъдат категоризирани по някакъв начин, според вида си — новини, анализи и прочее. Тази категоризация е най-добре да става в момента на създаване на материала и тя вероятно съществува под някаква форма в CMS-системите на всяка медия, но ще се наложи да се интегрира с платформата, вероятно чрез някакво API. Възможно е да има нужда и от ръчна, редакторска намеса в процеса на категоризиране.

Намаляване на бариерата за нови потребители за включване в платформата

Много важно е бариерата за включване на нов потребител в платформата да е максимално снижена, като същевременно се запази баланс с мерките, необходими за защита от злонамерени манипулации (тоест, изискване на лични данни, потвърждение на телефонен номер и прочее). Тук има много възможности, като една от тях е моделът, който някои електронни магазини предлагат — дават възможност на произволен посетител да разглежда и да добавя продукти в кошницата си, без изобщо да има регистрация. Чак когато потребителят вече е вложил определено време на сайта, за да избере продукти, в последния възможен момент, се искат неговите данни, за да се състави негов профил. Разчита се на това, че той ще защити вложеното до момента време, като направи усилието да попълни регистрационната форма. Тоест, възможно е да се позволява “препоръчване” без финансова тежест, като се дава възможност за регистрация в по-късен, произволен момент.

До момента, в който даден потребител няма право да разпределя чужди пари, не е нужно да се иска потвърждение за това, че е реална личност, а не кух, автоматично създаден профил. Може да се позволи създаване на нов профил в системата чрез съществуващи потребителски профили във Facebook, Twitter, Google и други (OAuth), като най-бърз начин за старт. Това вероятно ще е и достатъчна форма на сигурност, дори ако човек раздава свои пари.

Предпазване от възможността платформата да се използва за пране на пари

Съществува опасност платформата да бъде използвана за пране на пари. Един възможен механизъм, с които може това да бъде адресирано, е месечен таван на даренията от отделни личности, които могат да бъдат разпределяни по собствени предпочитания. Възможно е този таван да е сравнително нисък в началото и да се повишава паралелно с натрупването на “репутация” от потребителя. Не е нужно да има таван на даренията в общия фонд на платформата принципно, където парите се разпределят от всички участници в нея и където дарителят няма контрол накъде ще бъдат разпределени въпросните средства.

Как ще се набере и поддържа критична маса от потребители за платформата?

Освен отделни хора, които биха изявили желание да бъдат пионери и да се присъединят като участници в платформата заедно с нейното стартиране, може да се прилагат други механизми, за осигуряване на качествена и регулярна аудитория, която да послужи като критична маса за набиране на скорост на проекта, например:

Журналисти. Медии, партниращи с проекта, могат да решат да подкрепят инициативата, като заделят малка част от бюджета си, например 10-20 лв. на служител, и ежемесечно “зареждат” акаунт на въпросния журналист в системата. Така ще се даде възможност на журналистите, които би трябвало да попадат и в категорията на информирани и критични читатели, да разпределят определена сума всеки месец. Разбира се, даден журналист не трябва да може да гласува за собствени материали, ще има техническо ограничение за това. (АК)

Студенти. Възможно е да се осигури финансиране от фонд, дарения или дори като много малка част от семестриалната такса на студенти, следващи журналистика и сродни специалности, за да може всеки студент, или тези от тях, които имат желание, да се включат в проекта, да могат да гласуват за материали и да разпределят определено количество средства. (АК)

Първоначална реклама и популяризация в социални мрежи и от уста на уста.

Това е непълен списък.

 

История

Моят опит, умения и интереси са далеч от медиите. Тук съм по-скоро в ролята си на консуматор на медийно съдържание и на обикновен гражданин.

Поводът за тази дискусия е презентацията на доц. Орлин Спасов от тазгодишното издание на TEDxBG по темата. Той засегна зависимостта на медиите, концентрацията на собственост, проблемите с финансирането на по-„независимите“ медии, натискът над журналисти и прочее. По време на неговата презентация се почувствах странно — хвана ме яд, като да е била пропусната възможност. Моята гледна точка беше, че проблемите на медиите не са новина за никого в залата. Със сигурност доц. Спасов бе много по-наясно от повечето присъстващи какво точно се случва, но принципният проблем не бе нещо ново. В залата имаше близо хиляда човека и ми се стори, че щеше да има много повече полза, ако доц. Спасов беше излязъл на сцената и беше казал — „Вижте. Проблемите са ясни. Ето едно конкретно предложение, един конкретен модел, който сме направили, за да опитаме да решим проблема. Елате да ударите по едно рамо.“ Тези хиляда човека са критична маса с impact factor. Това беше пропуснатата възможност, която ме подтикна да говоря с него след презентацията му и да се срещнем след седмица отново, за да дискутираме темата в повече детайли. Идеята се роди в този разговор.

Може би това е достатъчната искра, за да се запали огънят.

0